-единственото албанско село в България
-единствения кромлех в България/кромлех-светилище от изправени камъни подредени в кръг подобно на Стоун Хендж/
-единствената катедрала на католици униати/източен католицизъм,различен от римо-католическия/
-единственото място където гнездят египетски,белоглави и черни лешояди,които могат да се наблюдават по време на хранене/не успях да видя това зрелище ,но казват че издават звуци на динозаври/
-най-добре запазената римска вила в България
Това са все места ,които
са на минути път с кола от Ивайловград,едно непознато за мен място допреди 2 дни.
Големият Одрин е на 45км път,а гръцките градове Димотика и Орестиада са още по-близо.
Ходейки из такива места се чувствам добре.Защо?
Нещата ,които виждам обхващат почти изцяло вниманието ми.То не се занимава толкова активно с кръга от банални теми.
Научавам нещо ново.То противоречи на досегашните ми убеждения.Ума ми го преработва и или го помирява с това ,което знам или ако имам късмет го променя в нещо по-добро.
Както казва един мой любим автор на име Тим Ферис “скуката е противоположността на щастието”.
Когато съм на място ,което по естествен път привлича вниманието ми ,скуката изчезва.И „дава на път на щастието”.Страх ме e да кажа,че ставам щастлив,за да не девалвирам думата.
Даниел Гилбърт,друг мой любим автор и уважаван учен,разсъждава за това доколко щастието и удоволствието са синоними.Това е стар спор воден от философите хилядолетия.Част от тях са смятали ,че най-обикновения масаж,дори направен от професионалист, не може да бъде определен като щастие-липсва му доховен елемент,посвещаване на другите,жертване,служене.Но Гилбърт откровено смята, че щастие и удоволствие са ако не едно и също,то нещо почти еднакво.Аз съм изпитал някои най-елементарни удоволствия –да се наспя,да се разходя в парка, да се наям когато съм гладен и пр.,да почувствам пълно отпускане,които толкова са ми харесвали ,че съм ги вземал за щастие,но продължавам да се чудя коя страна да заема.Стоикът Сенека говори,че телесните удоволствия са шменти-капели и разхлабват духа,според него истинското щастие е да си над всичко,да заспиваш с мисълта че нищо материално/пари,деца,гледане на „Под прикритие” не е твое, а е преходно,да не зависиш от никой,да вярваш и харесваш единствено и само това което ти принадлежи-твоят дух,т.е. да си непривързан,философът Диоген пък и Сократ са се тренирали да издържат на глад и студ ,за да не зависят от никого и нищо,и така да бъдат емоционално и физически свободни от обстоятелствата и съдбата.Същевременно други известни и не по-малко впечатляващи философи са били обкръжени от всичко необходимо-меценати,вино,
